literatura

My Photo
Name:
Location: Bulgaria

Thursday, May 26, 2005

нарцис


дали очите

в огледалото

са нещо мое

едва чутото

воят на мислите ли е или

гласът на виелицата


захвърленият краешник


леко подухваше

поличките на момичета

на спирката

лятото на целувките

заседна в асансьора когато спря тока

живея в бедна страна


вече няма трохи

за врабчетата и за бездомните деца

циганите от Чистотата се погрижиха

докато на края на времето

хората ставаха от масата

отказали още мечти


трохите бяха

Ехо от скандалa за последния

плод на света

само едно люляково отражение

ме омая с аромата на тревожност

очаквам уханието му


в унес


Thursday, May 19, 2005

жените от Кеймбридж които живеят в необзаведени души - е.е. камингз

жените от Кеймбридж които живеят в обзаведени души

са некрасиви и имат удобни умове

(така, с дъщери благословени по протестанстки,

неблагоуханни безформени одухотворени)

те вярват в Христос и Лонгфелоу, и двамата мъртви,

и са неизменно любопитни за толкова много неща –

сега в написаното човек все още може да намери

как доволните пръсти изплитат поляци ли?

вероятно. Докато непроменливите лица свенливо разплитат

скандала за г-жа Н и Професор Д

…жените от Кеймбридж не се интересуват от друго

извън Кеймбридж дори ако понякога в саксията

с лавандулови цветчета и без ъгли,

луната изтраква като фрагмент от ядосан бонбон.

Monday, May 09, 2005

По-хубава


Като бръшлян пълзеше тялото ти

по устните ми бледи,

розови деца в игра и

плач пленени.


Сънят ти две думи арамейски не обелваше на кръст

и за копитата на хиксосите или добро, или нищо.


На староегипетски (някъде прочетох), слагали пред името

на желаната нефер и колкото повече пъти

по-хубава искали да кажат.

Нефертити те наричаха.


Нефернефермоя,


докога ще тровиш с дивните си думи

прикованите ми устни…


и къщата на спомените

вечно ще увиваш…


Нека,

нека да забравя и паметта отново да се прероди и остарее

в спомен…


…по-хубава от сън на стих.

Wednesday, May 04, 2005




МЪГЛА И НАФОРА

Esse est percipi

I.

искам очите ми да докоснеш

като грешник нафора


беззвучно


в този безумна сутрин камбаните на катедралата смълчаха

лъчите полюбопитствали на рамената на ветрилообразните

прозорци


Видимото е изменение на реалността по

име

и форма

(Шанкара)

nama/rupa


II
.

oтиваше звънът на

причастие по домовете

и радостно тръбеше Kyrie eleison за кухите хора и мъртвите


докато

на амвона бе застанал

първообразът

на

греха - най-светлият ангел


III
.

Ignotum per ignotius


зовях

бях глух сред глухонеми но пак не чувах

между вечерня и утреня по много друмища израних нозете си в молитва

като камбанен екот

desafinado


изгубих се

между плътта Божия

и черепа на

lingua sacra


пречеше ми мъглата

попиваше ме като грохота на амфитеатъра сълзата на комика

глъхнех по комините

стопляйки се от подслушаното

бръмчене на паяжините


on dit


he was so randy that he could of fucked a bumble-bee

in a roll of barbed wire


IV.

винаги

ставаше въпрос

макар и да прилягаше като отговор на много нечути молби

и вибрациите ми тръпнеха надалеч от дома

бях

иконостас

на светия шепот на (иконоборчески) вглъбените в ноктите си

миряни


в

полунощ

обичах да надничам

в спалните на тази гъста мъгла

статуи изскачаха изневиделица и се разминаваха на много езици

entschuldigen sorry excuse moi простите

помолвах им се за прошка

страдах

че съм само звук и нямам слух за техните стенания

те искаха да ме любят


но

като разбираха

ме загърбваха нали не бях на-дарен със зрение


V.

но не съм сляп

и ще се върна в камбанарията

в

някое N – пространство

като

тахион или дух


и

ще попитам

защо

е празен олтарът.


когато Агнецът отвори

един от печатите


по цялата земя ще има един език и един говор

и един

звън



Ecce homo


Дали

ще издържи вика на кръста…

Дали отново пътя ще намери…

(Via Sacra е в ремонт отдавна.)

През тилилейските съмнения

да тръгне пак,

но истински уверен във следата,

макар и да е

слаба?...

Дали отново пристан ще намери …

И дом във себе си – поне, за малко, да приседне...

Дали ще се усмихне и с надежда,

поел си дъх,

ще продължи по Via Dolorosa,

към черепа,

понесъл своя кръст.

“Простимо е.” – ще изрече отново,

а после ще му мине мисълта:

“Да, суетата е навярно по силите

на другите.”

Животът беше блян.

И в него, стигаше му пътя и дома

в миражите си да достига.

Миражите си

да бленува, че прегръща.

Миражите му да го стигат и бленуват...