Спомен за пейзаж

От онзи отронен лист
разцъфтяваше есента в облаците.
Помниш ли, крехките думи изгубихме
сред тревите от снежинки,
по пътеката, която газехме,
в очакване на кокичетата?...

Стихът тактуваше пролетта,
свит някъде из мизансцена на
митингуващата зима;
пръстите на едната му ръка
стискаха римата,
в шепата на другата
ръкопляскаше вятърът.

Помня как внезапно,
семето на лятото
метна мълния и
пороят хекзаметри
измокри до кости
треперещия лист.