По-хубава

Като бръшлян пълзеше тялото ти

по устните ми бледи,

розови деца в игра и

плач пленени.

Сънят ти две думи арамейски не обелваше на кръст

и за копитата на хиксосите или добро, или нищо.

На староегипетски (някъде прочетох), слагали пред името

на желаната нефер и колкото повече пъти

по-хубава искали да кажат.

Нефертити те наричаха.

Нефернефермоя,

докога ще тровиш с дивните си думи

прикованите ми устни…

и къщата на спомените

вечно ще увиваш…

Нека,

нека да забравя и паметта отново да се прероди и остарее

в спомен…

…по-хубава от сън на стих.