Морето гледаше

Не, не, брегът не бе така Прокрустов.
вълните не толкова
възвишени.
Не толкова.

Но другото, нима ни стигаше?
Различието за боговете е,
страстта - единственото оправдание
за простосмъртните

но не дотам – да оправдае стъпките.
Амнезията е диагнозата на
пясъка, но не е във природата му
да лекува.

Страстта е кратка –същността ù е
в забравата, без нея ще е друго,
по-различна ще е мисълта ù
за брега

и ще нехае за Прокруст.
И ще ликува, високите вълни
обяздвала, божествена, но не емоция,
а само вечен спомен за човешкото,
но не за хората.

Дълбоко във душите си усещаме -
само на морето
позволено е
безучастно да остане…