нарцис

дали очите

в огледалото

са нещо мое

едва чутото

воят на мислите ли е или

гласът на виелицата

захвърленият краешник

леко подухваше

поличките на момичета

на спирката

лятото на целувките

заседна в асансьора когато спря тока

живея в бедна страна

вече няма трохи

за врабчетата и за бездомните деца

циганите от Чистотата се погрижиха

докато на края на времето

хората ставаха от масата

отказали още мечти

трохите бяха

Ехо от скандалa за последния

плод на света

само едно люляково отражение

ме омая с аромата на тревожност

очаквам уханието му

в унес