Антракт за чудо
“Бе домът геометрия, скочила
в зеленината глухоняма на парк,
чийто статуи - хора без ключ - сешляеха по алеи, лишени от кривина”
Спомен
Йосиф Бродски
На преден план -
все по-засилващият се бумтеж на печката
откроява непреодолимата мания за величие
на хапещия студ.
Топлината изгризва тапетите с нокти,
заличава следите си по стените
на влюбената стая, останала гола.
Пристъпва маса със скромна покривка,
прислонила няколко
забравени гънки,
едва ли някога обект на обожанието,
но друго липсва.
В ъгъла,
едно легло внася дисхармония
в крехкия баланс на стоплените мисли
и измръзналата ръка.
Да полегне
преди ръката на чашата да го шамароса.
Видението е кратко (като всяко такова),
недостъпен блян, само мечта -
тази бедна стая, изпълнена с мъка,
с очакване, с изгризани нокти,
с толкова много бъдеще...
предопределено да отмине...,
...както всяко чудо - за три вечности.
0 Comments:
Post a Comment
<< Home