Ecce homo

Дали

ще издържи вика на кръста…

Дали отново пътя ще намери…

(Via Sacra е в ремонт отдавна.)

През тилилейските съмнения

да тръгне пак,

но истински уверен във следата,

макар и да е

слаба?...

Дали отново пристан ще намери …

И дом във себе си – поне, за малко, да приседне...

Дали ще се усмихне и с надежда,

поел си дъх,

ще продължи по Via Dolorosa,

към черепа,

понесъл своя кръст.

“Простимо е.” – ще изрече отново,

а после ще му мине мисълта:

“Да, суетата е навярно по силите

на другите.”

Животът беше блян.

И в него, стигаше му пътя и дома

в миражите си да достига.

Миражите си

да бленува, че прегръща.

Миражите му да го стигат и бленуват...