МЪГЛА И НАФОРА

Esse est percipi

I.

искам очите ми да докоснеш

като грешник нафора

беззвучно

в този безумна сутрин камбаните на катедралата смълчаха

лъчите полюбопитствали на рамената на ветрилообразните

прозорци

Видимото е изменение на реалността по

име

и форма

(Шанкара)

nama/rupa

II.

oтиваше звънът на

причастие по домовете

и радостно тръбеше Kyrie eleison за кухите хора и мъртвите

докато

на амвона бе застанал

първообразът

на

греха - най-светлият ангел

III.

Ignotum per ignotius

зовях

бях глух сред глухонеми но пак не чувах

между вечерня и утреня по много друмища израних нозете си в молитва

като камбанен екот

desafinado

изгубих се

между плътта Божия

и черепа на

lingua sacra

пречеше ми мъглата

попиваше ме като грохота на амфитеатъра сълзата на комика

глъхнех по комините

стопляйки се от подслушаното

бръмчене на паяжините

on dit

he was so randy that he could of fucked a bumble-bee

in a roll of barbed wire

IV.

винаги

ставаше въпрос

макар и да прилягаше като отговор на много нечути молби

и вибрациите ми тръпнеха надалеч от дома

бях

иконостас

на светия шепот на (иконоборчески) вглъбените в ноктите си

миряни

в

полунощ

обичах да надничам

в спалните на тази гъста мъгла

статуи изскачаха изневиделица и се разминаваха на много езици

entschuldigen sorry excuse moi простите

помолвах им се за прошка

страдах

че съм само звук и нямам слух за техните стенания

те искаха да ме любят

но

като разбираха

ме загърбваха нали не бях на-дарен със зрение

V.

но не съм сляп

и ще се върна в камбанарията

в

някое N – пространство

като

тахион или дух

и

ще попитам

защо

е празен олтарът.

когато Агнецът отвори

един от печатите

по цялата земя ще има един език и един говор

и един

звън

---