МЪГЛА И НАФОРА
Esse est percipi
I.
искам очите ми да докоснеш
като грешник нафора
беззвучно
в този безумна сутрин камбаните на катедралата смълчаха
лъчите полюбопитствали на рамената на ветрилообразните
прозорци
Видимото е изменение на реалността по
име
и форма
(Шанкара)
nama/rupa
II.
oтиваше звънът на
причастие по домовете
и радостно тръбеше Kyrie eleison за кухите хора и мъртвите
докато
на амвона бе застанал
първообразът
на
греха - най-светлият ангел
III.
Ignotum per ignotius
зовях
бях глух сред глухонеми но пак не чувах
между вечерня и утреня по много друмища израних нозете си в молитва
като камбанен екот
desafinado
изгубих се
между плътта Божия
и черепа на
lingua sacra
пречеше ми мъглата
попиваше ме като грохота на амфитеатъра сълзата на комика
глъхнех по комините
стопляйки се от подслушаното
бръмчене на паяжините
on dit
he was so randy that he could of fucked a bumble-bee
in a roll of barbed wire
IV.
винаги
ставаше въпрос
макар и да прилягаше като отговор на много нечути молби
и вибрациите ми тръпнеха надалеч от дома
бях
иконостас
на светия шепот на (иконоборчески) вглъбените в ноктите си
миряни
в
полунощ
обичах да надничам
в спалните на тази гъста мъгла
статуи изскачаха изневиделица и се разминаваха на много езици
entschuldigen sorry excuse moi простите
помолвах им се за прошка
страдах
че съм само звук и нямам слух за техните стенания
те искаха да ме любят
но
като разбираха
ме загърбваха нали не бях на-дарен със зрение
V.
но не съм сляп
и ще се върна в камбанарията
в
някое N – пространство
като
тахион или дух
и
ще попитам
защо
е празен олтарът.
когато Агнецът отвори
един от печатите
по цялата земя ще има един език и един говор
и един
звън
