Загуба

Защо загубата е така томителна,
така разтапя настоящето – огризки от
вчерашното пиршество, от сълзите блеснали
на бляна, от реплика - от вятър заслонена...

Защо думите ми не болят, когато си отиват,
прогонени от сън, навярно вече свършил,
недосънуван, или несъществувал, спомнено
отсъствие за образ, изгубен..., без да е потърсен.

Защо момичето със розова усмивка, от
магазина, мислите ми не преследва,
защо не се изтрива мъката от миналите
дни, тъй сладко пареща...

Навярно тази загуба е някакво усещане
за друга, много по-голяма, която предстои
и тази ще осмисли, подобно на завоя
във пресечка – цел на магистралата до нея...