през картонено стъкло очите им

на събирачите на картонени кутии ще покажа

смъртта на пеперудите

разсейките на рака по крилата

праха полепващ по сълзите на погребение - чуйте

клепалото

не пали свещ в ръката на бъдещето в миналото

времето остава свежа утрин

за всички отиващи на работа със мисълта

че лятната почивка е на ъгъла излязал

споменът

на сцената

в опаковъчния мизансцен причаква

делничният шум коли мотори

пешеходци и само

черна лента на ревера предусеща

актьора в главна роля той е

образ

събирателен

на ден свърнал

край кафенето през лятото около масите момичета

очи прикрили зад евтино матирано стъкло

на очила отпиващи от фрешове - кутийки тя

скършена

на стол

на възраст от сребро

как ли попаднала на мястото какво ли значи то за нея

вулгарност някаква срама в очите ù

стотинките в протрито портмоне

погледа погледа погледа

упокойно

думите се взират в бръчките ù слушат

радостната врява на мъртвите във бъдещето продължително

без панделка подарък в настоящата

литийност на бита сервитьорките

подозират

само бедните пиещите по кафе без захар

и сметана тя притеснено бърза има да догонва

погребение децата не трябва

да разочарова сълзите им чакат

нетърпеливо и става

да плати

един обол

колкото паричката във рейса

за пенсионери с намаление но

трябва картата си да покаже иначе

ще спре световният прогрес и

по-важно заплатите на шофьорите от гр. транспорт

една сребърна монета

под езика

един живот не стига

един звук обявява края му

един лъч го рисува върху мрамора

една вехта снимка в албума за внуците - всичко

една обич

в кутия