Празнота

Когато дойде есента,

улиците на Пловдив остават сами,

не се пресичат, всяка води нанякъде и

само тя си знае къде и защо.

Птиците отсъстват в душите, макар

някои от тях все още да се стрелкат

в битието. Парковете онемяват, само вятърът

поскърцва люлките. Децата са вече на

училище, а родители им се готвят

за зимата, пишат домашни по семеен

бюджет, мислят интензивно за тежките

сметки за тока и парното. Завръщат се

от жегата и водата, за да отиват на работа.

Когато есента е при нас, рутината и

жълтите листа блестят от сълзата,

която някои ще пролеят по лятото.

Усещаш вече , как празнотата те изпълва

до самия ръб и само една дъждовна капка е

достатъчна, за да прелее.

И тогава разбираш, че тя никога не е

съществувала.