На сляпото момиче със любов

Отваря утрото прозореца,

небето

е околосветско пътешествие,

разказвано от тихия прибой.

Цветя, градини, бряг и капчици в косите

въртят стрелките на часовника. Навътре,

чайките прелитат като шлейф над

сватбената рокля на платната…

“Да, видях ги, стига.” Гласът и грейна на лицето.

И Слънцето изгря.

Дори и аз видях го, макар че съм слепец.

Но тя не знае…Тихо!