Уилиъм Карлос Уилиъмс

Според Брьогел

когато падна Икар

бе пролет

един селянин ореше

нивата си

целият блясък

на годината

бе буден и пламтеше

близо

ръбът на морето

обсебен от

себе си

се потеше на слънцето

топящо

восъка на крилата

незабележимо

близо до брега

се чу

почти недоловимо плисък

и това бе

Икар който се давеше